http://www.youtube.com/watch?v=I1enCf0mpIk&feature=em-upload_owner

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-5-2013/1496-iznenadite-na-kanoniziranata-qiliadaq

За синия кит, жабите и косатката

http://www.nbp.bg/nbp/?p=11546

Снимат документален филм за Побити камъни

Един от най-известните ни документалисти започна снимките на 60-минутен пълнометражен филм за Побити камъни. Огнян Логофетов е участвал като оператор, режисьор и продуцент в създаването на някои от култовите документални продукции, като „Дишай” (1988) (за обгазяванията на Русе); „Мелодия за чук и цигулка” (1991) (за убития в лагер Сашо Сладура); „Войната на ангелите” (1991) (за революцията в Румъния); филмови портрети на Райна Кабаиванска, „Паоло Солери”, ”Сара”, ”Фелиция Лангер” и др.
Интересът му е привлечен от книгата на Георги Велев „Посланието Побити камъни” (2011), в която Логофетов открива нов поглед към тази варненска и световна забележителност. „Велев доказва, че Побити камъни са не природно, а съзнателно творение, издигнато и проектирано съобразено с математическа закономерност на световноизвестния некропол на гр. Варна. Моята цел – казва Логофетов – е да преведа тези сензационни идеи на кинематографичен език. Второто голямо предизвикателство към мен е будителство в духа на Паисий. Изумен съм, че във Варна има хора, които не са чували за съкровищата на халколитния некропол, нито пък са стъпвали на Побити камъни. Необяснимо е, че варненци претендират да стават културна столица на Европа, а не обръщат внимание и не популяризират най-големите си културни богатства. Амбициран съм и от конкуренцията на нашите съседи. Турците заляха цял свят с реклами на своите курорти и старини, да не говорим за гърците, които превръщат всеки древен камък в първостепенна сензация.” В разговора се намесва и Георги Велев, сценарист на филма: „Първото изречение на книгата ми е: „В сравнение с Побитите камъни – както по мащаби, така и по великолепие – Стоунхендж е детска площадка”. Знам отговора на въпроса каква би била съдбата на Стоунхендж, ако беше в България – това би бил прекрасен естествен краварник с аренда от 100 лева на година. Казвам го, защото съм го виждал – гигантски и изящни мегалитни комплекси у нас се използват именно за тези цели.”
Досега екипът е заснемал на два пъти сред Побитите камъни епизоди за филма, третото идване до Варна е под въпрос паради безпаричие и безразличието на всички институции. „Ще завършим филма,ей така, на инат – категоричен е Логофетов. - Жал ми е само, че качеството няма да съответства на това, което Варна и България заслужават.”

22.07.2013

Read more: http://www.narodnodelo.bg/news.php?news=76279#ixzz2ZqKguuYj
Under Creative Commons License: Attribution

Право на отговор

Ето пример как във вестник „Уикенд” лъжата се превръща в истина. Авторката на статията Дани Златанчева може и да е била подведена, но редакцията, непубликувайки моя отговор, превръща един плагиатор в „откривател”.

 

ПРАВО НА ОТГОВОР

на Георги Велев

            В публикацията, анонсираща филма за Побитите камъни „8-ото чудо на света” с автор Дани Златанчева във в. „Уикенд”, бр. 22 от 1.–7. VI. 2013 се казва, че „млад режисьор разплита мистерията край Варна”. 

            После се пояснява основната насока на „откритията” на режисьора Георги Георгиев – Готи: „Близо 60-минутният филм търси връзката между Побитите камъни и златните предмети от медно-каменната епоха, намерени в морския град.” Но тази връзка не е правена никъде другаде преди книгата ми „Посланието Побити камъни” (2011 г.). Готи е бил длъжен да спомене този факт! Още повече, че малко след това той заявява: „Съществуват математически закономерности между малките златни накити от варненското съкровище и определени пропорции в скалните образования.” А кой и къде е направил тези връзки – това също не се пояснява, за да остане читателят възхитен от прозорливостта на младия режисьор. Ето един от многобройните примери в книгата ми: „Височината на колоната е 480 см – колкото е обиколката ù на 140 см от повърхността.[…] Още едно „шокиращо” съвпадение – диаметърът при основата (155,5 см) е точно петдесет пъти по-голям от средния диаметър (31 мм) на Златния фалос от гроб 43! Същият диаметър е и 30 пъти по-голям от височината му (155,5:5,1 = 30,40). Вече наред с другите отчетливи геометрични зависимости имаме категоричен знак, че фалосът на Хероса служи за еталон.” („Посланието Побити камъни”, стр. 41–42).

            И непосредствено след това, говорейки за положениението, по което са поставяни колоните, Готи с патоса на откривател възкликва: „ Много от тях се издигат под ъгъл 82 градуса. Това е забележително! Ако например бяха под ъгъл 85 градуса, щяха да бъдат разрушени от природата.” Ще припомним на Готи още един цитат от добре познатата му моя книга: „Впрочем в комплекса Побити камъни няма изправени колони точно под прав ъгъл. Най-често срещаният ъгъл (не само в наклона на колоните, а и при поставянето на сегментираните мегалити) е 82˚. И съвсем сигурно издигането на колоните под този космически ориентиран ъгъл е причината за тяхната стабилност през хилядолетията.” („Посланието Побити камъни”, стр.55)

            Готи пропуска да спомене откъде се е досетил, че мегалитите по Побити камъни са така ориентирани, че да следят кардиналните моменти в движението на Слънцето и казва: „Отделно има процепи, през които само за две минути, и то единствено в дните за зимното и лятното слънцестоене минава слънчев лъч.” Но това пак е взето от моята книга: „След първия обход на Побити камъни написах статия, в която заявих, че на предстоящото есенно равноденствие в една от веригите дупки на мегалитната композиция Камилата ще се получи впечатляващ ефект. И наистина, на 22 септември 2010 г. приятелят Димитър Кунев проследил изгрева и залеза между 6, 40 и 6, 45 ч. и направил снимка, достойна да обиколи света. На нея се вижда как Слънцето навлиза в нарочно дълбокия прорез (това се случва единствено на равноденствие) и мегалитите заискряват в алено-златисто сияние. Нека споменем, че Кунев е заснел и други обекти в кардинални моменти от движението на Слънцето и резултатите са не по-малко поразителни.” („Посланието Побити камъни”, стр 11–12).

            Несамостоятелни са и разсъжденията на Готи при съпоставката между Побити камъни и Стоундхендж, както за нееднородността на камъните, а и за целебната им сила. Но мисля, че вече е излишно да посочвам източниците на Готи, който очевидно не изпитва никакъв свян да присвоява чужди открития!

Интервю във в. "Всеки ден"

Писателят Георги Велев: Олимп е на Витоша

21.12.2012 08:00   4   3990  

Автор: Анна Кълцева

Георги Велев е филолог, автор на книгата „Непрочетената Илиада", в която чрез Омировия епос разкрива значението на мегалитните комплекси на Витоша. Георги Велев твърди, че Витоша е една вълшебна планина, в която морените не са просто каменни реки, а са ориентири за движението на слънцето и отброяване на времето. Построени са от неизвестна древна цивилизация, а тяхното значение е било добре познато на траките. На Витоша са изобразени в скалите боговете закрилници на София и на българите, които ни пазят и от „края на света". За техния образ в студената зима, за космическото чудо Витоша, за това как стига от „Илиада" до планината край българската столица разговаряме с Георги Велев.

Г-н Велев, какво е непрочетеното в „Илиада"? Защо твърдите, че е непрочетена, след като страниците, изписани за епоса, са много повече от самия епос?

На първо място непрочетен е замисълът на „Илиада", оттам и детайлите. Всички се хващат на уловката, че това е епос за Троянската война. Но вижте, санскритският епос „Махабхарата" в редактиран вариант се състои от 100 000 куплета в 18 книги. Това е невъзможно за четене, освен от академици и монаси. Същата необозримост се е появила, когато започват да записват епоса за Троянската война - съществуват десетки негови записи - Хиоския, Месалийския и прочие ръкописи, които твърде много се различават.

Омир ли е авторът на „Илиада"?

Омир е бил само легендарен аед - поет, който е изпълнявал епоса. Но когато се захващат да го записват, той започва да се рои, защото основно качество на фолклора е вариативността. Положението е излизало извън контрол и тогава се появява Аристотел.

И Аристотел е написал или записал познатата ни днес „Илиада"? В Александрийската библиотека ли е станало това?

Ние четем „Илиада" на Аристотел. Той е бил учител на Александър Македонски. За него написва един вариант на „Илиада" и влага научните си открития. Този вариант си е имал и име - „От ковчежето", защото Александър го носел при всичките си походи и заспивал на него. Заръката на Аристотел е била, ако питомецът му успее да завладее света, да изгради град на науката. И за щастие това се случва - град Александрия (на името на Александър Македонски) е изкуствен град, който е съграден около библиотеката, т. е. тя не е за украса, а първопричина. А централно място в библиотеката е заемал секретният Музеон, в която на основата на вариантите на Омировия епос е създадена „Илиада". Твърд факт е, че в Александрийската библиотека са били давани първите заплати (и то изключително високи) на учени. Участници в този мозъчен тръст са най-големите учени на онова време са Ератостен, Евклид, Архимед.

Каква, или по-точно колко силна е връзката на „Илиада" с траките?

Твърдя, че траките играят неизяснена все още важна роля в „Илиада". Да си припомним, че името „траки" е въведено за първи път в „Илиада", в която те са висши авторитети. Троянските коне са по-добри от божествените. Тракийското вино се пие в най-тържествени случаи. Приам тръгва да откупува тялото на Хектор с „чаша прекрасна - голямо богатство, която тракийци дар му дариха". В „Илиада" е споменато, че преди започването на Троянската война Приам отива на посещение в Тракия (казано е, че отива на другата страна на Проливите). Това е дипломатическа мисия, с която цели да ги спечели за съюзници, защото без тяхната подкрепа Троя ще бъде смазана веднага. Ахил в погребалните игри в чест на Патрокъл отрежда в едно от състезания за награда „меч сребърногвозден, хубав, тракийски". Неслучайно, когато в XIV песен Хера тръгва да прелъстява Зевс, „вихром прехвръкна над снежни високи била в планините на конелюбци тракийци". От тези планини е взета и високата мегалитна тракийска култура. Това ме подтикна да търся у нас следите от тази мегалитна традиция и резултатите се оказаха впечатляващи.

В книгата си твърдите, че Витоша е необикновена планина. Дали не казвате, че истинският Олимп е тук при нас, на Витоша?

Витоша е една скромна по размери планина, която обаче е била широко известна в древността - за нея пишат Аристотел, Тукидид и трагикът Софокъл. „Илиада" ми даде един нов поглед за света, което ми помогна да разбера Витоша. По нея има гигантски мегалитни обекти, които може и да не са съградени от траките, но те са можели да разчитат тяхното магическо въздействие.

Какво имате предвид?

По северната страна на връх Камен дел има огромна мегалитна композиция с дължина 2-3 км и височина повече от километър. Въздействието ù е цялостно и едновременно с това структуриращите я фигури имат собствено излъчване. Централно място заема титанът Атлас, който над главата, увенчана с корона, е с протегнати нагоре ръце, които крепят небесната сфера и съзвездията. Под него са фигурите на две летящи богини. Тази, чиято глава е на запад, приветства с дясната си ръка разпрострелия се в полето град. Втората богиня е ориентирана на изток. Нейна отличителна черта е удължения в тила череп - една твърде рядка и характерна особеност (среща се при египетските фараони от династията на Ехнатон).

И чрез „Илиада" стигнахте до витошките богове и богини?

До разчитането на огромната композиция с богините, боговете и героите по северната страна на връх Камен дел достигнах чрез „Илиада". Първоначално започнах да откривам мегалитни композиции и отделни изображения на животни, човешки фигури, и т. н. После се появиха астрономическите измерения - знаци на съзвездия, мегалитни вериги, чрез които се следи ходът на Слънцето в кардинални моменти от неговото движение - пролетното и есенното равноденствия и лятното и зимното слънцестоене.  Всички "каменни реки" са свързани в мегакомплекс, обхващащ източната и западната част на Витоша. Ориентацията на гигантската източна мегалитна конфигурация над Бистришкото бранище пряко кореспондира с подредбата на мегалитните лъчове над Златните мостове. Обяснението на всичко това произтича от обожествяването на Слънцето от траките. Цялостният анализ на тази величествена и съвършена система тепърва предстои, стига да се окаже по нашите ограничени възможности да я проумеем, преди да сме я унищожили напълно. Издигането на Витоша на тези слънчеви каменни реки, съпътствани от хиляди мегалитни комплекси, прави начинанието по-грандиозно като усилие и познание дори от Великата китайска стена, като го нарежда сред вселенските забележителности. И шопите са прави, когато казват: "От Витоша по-високо нема". Тя е вълшебна планина, която денем искри като изкусно шлифован диамант под лъчите на Слънцето, а нощем "улавя" светлината на Луната и звездите. Не друг от многото масиви, опасващи София, а именно Витоша е свещената за сердите планина, в която според запазените предания е закопано приказното им съкровище.

И кои са творци на мегалитите на Витоша? Древна непозната цивилизация или извънземни?

На този въпрос ще отговоря с въпрос: Кой е издигнал египетските пирамиди? За мен преди всичко е важно да докажа съзнателното издигане на гигантските мегалитни композиции по Витоша. Иначе имам собствен отговор, на него се спирам в новата си книга „Опитомената Земя". Но засега е по-добре да не поставяме въпроса за творците на тези удивителни композиции, защото те са факт, а другото - хипотези.

Извънземни ли криете?

Пак казвам, отговорът за творците на мегалитите на Витоша е хипотеза на този етап.

След всичко, казано дотук, можем ли да кажем, че мегалитите и боговете на Витоша пазят София и България? И не ще позволят да се случи тук „край на света"?

Да, да, точно така. Предназначението на мегалитите е именно регулиране на промените в магнитното поле на земята и последствията от това. Така че дори няма смисъл да се говори за край на света край Витоша!

Какво казва официалната историческа наука за вашите изводи и твърдения - както за "Илиада", така и за траките, Витоша?

Така че тезата ми за мегалитния характер на Витоша не е непозната. Няколко пъти съм се срещал с Богдан Богданов, който одобрява концепцията ми за „Илиада", но е по-добре, ако желаете, той да се изкаже, защото не мога да говоря вместо него. За жалост, нашите учени са страхливи и преди всичко завистливи. Никога няма да се изкажат одобрително за чужда работа, особено пък за човек, който не е под тяхна зависимост чрез хабилатация, командировки и прочие благинки, които пазят за себе си. Освен това никога не бих отишъл да ги питам какво мислят за мен, защото те мислят само за себе си. Иначе, мисля си, завиждат и се правят, че книгата ми не съществува.

Познавате ли тракийския апокриф, в който се твърди, че гърците са откраднали делата на траките, за да направят една фалшификация и мистификация, каквато е „Илиада"?

Създаването на александрийската „Илиада" е много сложно дело: там пренаписват епоса за Троянската война, които не е измислен, а е фолклорно обективен. Но в основата на този епос е митологията, която не е само елинска. В нейното хилядолетно създаване огромна роля изиграват траките. Но пък и те не са първооткриватели на основните митологични сюжети и герои. Така се надвесваме над бездната на времето. На един вълшебен мегалит (възрастта му е предисторическа) на Витоша открих изобразена Хубавата Елена, която се разпознава по това, че над нея е изсечено състезанието по красота на Хера, Атина и Афродита, присъства и Парис със златната ябълка. Всичко това е с десетки, а може би и стотици хиляди години преди древна Елада. За тия неща пиша в подготвената за печат нова моя книга „Опитомената Земя". Гръцката фалшификация е не в някогашното пряко заимстване от траките, а в присвояването на правото да наричат тази митология елинска. Но вината е преди всичко наша - не умеем да популяризираме нашето историческо наследство. Наскоро гледах една френска книга за тракийските паметници, в която не се спомена името България, а се говори за Румъния, Турция и Гърция. Ние сме си виновни.

БОГИНИ, БОГОВЕ И ГЕРОИ

© Георги Велев
Статията е защитена от ЗАП и не се разрешава нейното препечатване или разпространение по електронен път.
Тази статия е част от подготвяната за печат книга "Опитомената земя"

БОГИНИ, БОГОВЕ И ГЕРОИ

ЗАКРИЛЯТ СОФИЯ

            Въпреки че те са постоянно пред нашите погледи, не обръщаме внимание на благословията им.

            Настоящата ни задача е не да изясняваме кой и кога е съградил великите творения, а само да докажем тяхното съществуване. Поради неизчерпаемостта на темата ще се ограничим до връх Камен дел.

            Огромната композиция от северната му страна е с дължина 2–3 км и височина повече от километър. Въздействието е цялостно и едновременно с това структуриращите я фигури имат собствено излъчване.

            Централно място заема титанът Атлас, който над главата, увенчана с корона, е с протегнати нагоре ръце, които крепят небесната сфера и съзвездията.

Под него са фигурите на две летящи богини. Тази, чиято глава е на запад, приветства с дясната си ръка разпрострелия се в полето град.

Втората богиня е ориентирана на изток. Нейна отличителна черта е удължения в тила череп – една твърде рядка и характерна особеност (среща се при египетските фараони от династията на Ехнатон).

Да, тези изображения наистина приличат на някакви фигури – ще възкликне скептикът – но какви ли не причудливи форми извайва природата! Обаче южната страна на връх Камен дел не оставя никакво съмнение за съзнателното съграждане на композициите от север. Там, в обкръжението на стотици, дори хиляди, изображения на човешки лица и тела, централно място заемат две летящи в бръснещ полет фигури.

Вероятно те са същите две богини от северната страна, само че в друг ракурс и друг момент от тяхната мисия.

Това тепърва ще се установява, но е категорично, че двете двойки летящи фигури от север и от юг са взаимосвързани, защото от южната страна едната, по- голямата, е със същия удължен череп.

            Въобще, трябва да кажем, че образите по Камен дел се срещат и на още много други места по Витоша. Така например вдясно от Атлас има изображение на огромно лице с лъчиста корона.

Стилизация на този герой открихме на пет километра южно.  В книгата „София, мислена в пространството и отвъд времето” (2009) на видния архитект Христо Генчев концептуално важно значение има следната идея: „Северо-западната част на Serdica се подчинява на градоустройствена организация, различна от плановите представи на римляните.” (стр. 63) Завоевателите отстъпват от иначе безкомпромисно следваното правило да ориентират двете напречни главни улици на новоизгражданите градове стриктно по посоките на света. Компромисът в Сердика от 15˚ не е голям, но е недопустим, ако не е било очевидно, че завареният тракийски град Сердонполис е бил обърнат към богините и боговете под връх Камен дел.

            Гледката, особено от свещеното място на града (днешният площад около църквата „Света Неделя”) е била величествена – всеки ден една и съща, но с различни нюанси в зависимост от сезона. При изгрев и залез боговете са оживявали и са изпращали посланията и благословията си към града. Не траките са издигнали грандиозните композиции по Витоша, но жреците им са били посветени в тайната. Гордите траки не са я разкрили пред завоевателите, но римляните, дори и без да са били наясно с мистичното послание, са изградили своята Ulpia Serdica с почит към необяснимо величествената планина.