Change Event Photo

21АПРИЛ

Премиера на книгата на Георги Велев "Достоевски. Шекспир. Приключения зад сцената"

Домакин

Изпращане на поканиРедактирайте

Private · Организирано от Georgi Velev

• clock

  21 април 2016 г. в 19:00 Следващата седмица

• pin	гр. София, Централен дом на архитект, ул. „Кракра” № 11

Драги приятели,
Имам удоволствието да ви поканя на премиерата на новата ми книга „Достоевски. Шекспир. Приключения зад сцената”, която ще се състои на 21. 04. 2016 г. (четвъртък) от 19 ч. в залата на Централен дома на архитекта (София, ул. „Кракра” № 11). Тази моя книга е създавана в продължения на повече от тридесет години и в нея се разкриват неподозирани тайни, вложени от великите писатели в забележителните им творби – романът „Братя Карамазови” на Достоевски; „Хамлет” и Сонетите на Шекспир.

Нека си припомним, че само два дена след премиерата, на 23. 04. 2016 г. се навършват 400 години от смъртта на Шекспир – събитие, което ще се отбележи по целия цивилизован свят. Но само съвпадение ли е, че на същата дата ще празнуваме възкресението на Лазар?!
Георги Велев

ТАЙНИЯТ КОД на "БАЛКАНДЖИ ЙОВО"

© Георги Велев

ТАЙНИЯТ КОД на „БАЛКАНДЖИ ЙОВО”

            Напоследък стана съвсем явно, че в МОН открито се следва курс към обезродяване съзнанието на българските ученици, което предизвика всенародно възмущение, довело до отстраняването на поредния посредствен министър на образованието. Един от поводите за това негодование бе заплануваното изхвърляне от учебните програми на народната песен „Балканджи Йово”. Тук предлагам едно неподозирано тълкование на песента, което още повече изтъква етичния и героичния подвиг на героя. Този анализ е от книгата ми: Георги Велев, „Геният ... премълчаното. 150 години след рождението на Христо Ботев”, Издателство „Тилиа”, София, 1977, стр. 111 – 114:

Като възприемаме с нашия начин на мислене една от най-хубавите ни народни песни „Балканджи Йово”, ние преди всичко се възхищаваме на твърдостта и героизма на главния ù герой. После се впускаме в разсъждения за художествените ù особености, за историческата съдба на българина, за оцеляването ни в условията на жестокото робство и стъпка по стъпка се отдалечаваме от самата песен, без да разберем скритото ù съдържание, което тогавашният слушател е усещал, без да може да го изкаже с тия думи, които ни са познати. Така пропускаме да разберем, че в „Балканджи Йово” е закодирана страшната тайна за своеобразието на жената и най-висшата етична житейска мъдрост.

Веднага трябва да обявим, че причина и виновник за кръвнишкото изстъпление над Балканджи Йово е не друг, а ху-бавата му сестра Яна. Чрез една особеност в текста, на ко­ято ще се спрем по-късно, без всякакво съмнение става ясно,че Яна е увлечена по войводата на турците, които са дошлида я искат за булка с нейно съгласие. За чувствата ù обаче не се говори нищо, защото са тежки и мъчителни, тъй като избраникът ù принадлежи към етнос, който по време на робството е отделен от нейния с кървава черта, която съвсем скоро ще потече пред краката ù. Яна много добре знае, че ув­лечението ù означава измяна към поробените братя и сестри и преминаване на страната на завоевателите, но може би точно в това се крие магията на нейното увлечение - въпреки родовата измяна да се приобщи към господарите, към тези, на които е позволено да убиват, да грабят или пък да бъдат благородни, ако им кефне. У Яна сработва най-древният и първичен инстинкт на женската - да избере за свой партньор по-силния, по-агресивния, победителя. Йово проницателно е разбрал, че хубавата му сестра простодушие е изпаднала под въздействието на този природен закон, че сляпа­та ù женска природа е взела връх над родовия морал. Ето защо той не отправя никакъв упрек към сестра си, дори когато започват непоносимите изтезания. Балканджи Йово знае, че Яна не може да понесе отговорността за своята трагична измяна и поради това поема нейното бреме върху себе си.

За турците съгласието или несъгласието на Йово да даде сестра си, формално няма никакво значение. За тях въпросът е предрешен, още повече, че момата е на тяхна страна. Но то им е необходимо, за да отведат Яна законно, без тя да се измъчва, че е предателка, и за да я приобщят окончателно към себе си, като нагледно ù демонстрират господарското си преимущество, пред което всички, даже и родният ù брат, трябва да свеждат глава.

Че Яна е на страната на поробителите, проличава от поведението ù през време на продължителния кървав диалог. Ако Яна бе против турците, то тя непременно би поискала да загине заедно с брат си и народният певец задължително би дал израз на чувствата ù, както е сторил в следващата песен „Българи глава дигнаха” от сборника „Народна песно-пойка” С., 1982, от която цитираме „Балканджи Йово”. На за-поведта на султана за поголовно потурчване, която право­верните веднага се захващат да изпълняват, ответните действия на българките са показани пряко, без намеци:

                               Събирайте се манафи,

                               и голи, боси цигани,

скоро и бърже стигайте-

                               бьлгари глава дигнали.

                                Младите булки колете

                                и им децата взимайте,

на маждраци ги бучете,

старите баби тъпчете,

моми робинки взимайте.

Моми робинки не идат -

по две, по три се хващали,

че се в морето хвърляли.

А Яна през цялото време на изтезанията мълчи със стиснати устни и кораво сърце, защото брат ù пречи да последва любовното си влечение. Неговата съпротива дори я вбесява, та тя тръгва с избраника си, без да се сбогува с брат си.

Не проява на недоглеждане, която опитните редактори последователно се стремят да изправят, а гениална творческа находка, категорично разкриваща, че Яна е с поро­бителите, е нарушаването на логиката на времето и прост­ранството, при което тя се прощава с брат си едва три дни след кървавата драма:

                                                   та я тачиха на бърза коня,

отведоха я три дни далеко.

Яна Йовану тихом говори:

                                    - Сбогом,прощавай, брате Йоване!

         Неподражаем е изразът „тихом говори”, който разкрива началото на страшната драма на Яна. Вече с нахлузени шалвари, тя започва да осъзнава какво е сторила и едва сега разбира поведението на брат си. Пред него и пред българския ù род вината ù е неизкупима и Яна със свито от ужас гьрло, „тихом” се прощава с всичко родно. Но тя не може да скъса с него, тъй като пролятата родова кръв ще залива всяка нейна мисъл и желание за живот. Бъдещата ù съдба е или да полудее, или да изсъхне на миндерлъците в бейския харем, чужда на всичко, което я заобикаля.

И въпреки че балканджи Йово е разделен от сестра си чрез пространството, въпреки че животът го напуска (пос­ледните му мигове, също както и при смъртно ранения герой от „На прощаване”, си имат своя логика), той предугажда драмата на Яна, която е искал да предотврати с тялото и кръвта си. Балканджи Йово отново не я осъжда и иска да смекчи ужасното ù страдание с добра дума:

                                               Иди със здраве, хубава Яно!

Той обаче не може да направи нищо повече, защото с преда­телството си Яна безвъзвратно е отрязала материалната връзка с родното:

                            Очи си нямам - да те погледна, 

                               ръце си нямам - да те прегърна, 

                           нозе си нямам - да те изпратя.

            Песента изумява с тайнствения си подтекст, чрез кой­то прониква в глъбините на живота, но преди всичко с удиви­телното познание на жената и нравствеността, до които достига Балканджи Йово, чийто образ колективният ум е извайвал, както се образуват сталактитите - с дълго натрупване в тишината и тъмнината на пещерите, напомнящи мър­твилото на робството. Или пък точно робството е причи­ната Балканджи Йово да прозре най-страшната и съкровена истина на света - да поеме чуждата вина, за да спаси ближния си, който се е заблудил като сестра му, станала жертва на своята красота. А това познание, колкото и да е мъчително, не трябва да бъде забравяно, защото е най-истинско и е един­ственият начин робът да се прероди в свободен човек. Ето с какви песни, в които омразата е победена докрай, са укрепвали духа си неуките българи по време на робството.

в. "Нродно дело" 25.8. 2014

публикация във в. "Народно дело" 25.08. 2014 г.

Разбиха слънчевата скала на Побити камъни

Авторът на „Посланието Побити камъни“ Георги Велев открил своя слънчев камък в уникалната местност разбит. Откривателят нашумя преди години с новаторски подход в преоткриване на историята на природната забележителност крайВарна. Тогава той засне всеки от Побитите камъни под определен ъгъл, за да докаже, че древните са използвали мястото за естествен календар и са разчитали в него дори небесни послания. Така например едно от образуванията е разположено така, че да улавя първия слънчев лъч в точно определени дни в годината, съвпадащи с равноденствия и специалните слънцестоения.
Според автора и неговите изследователски трудове местността е пълна със съзнателни творения на нечия дейност, така като и редица други забележителности из цялата страна.
Големите мегалитни комплекси у нас са откритието на живота му, смята той самият. Учените не го подкрепят изцяло, но за това пък местните власти започнаха да обръщат специално внимание на местността и да я развиват като атрактивен туристически обект, откак Велев изяви вниманието си към мястото.
Тезата на Велев е била дори активно и вулгарно атакувана в интернет пространството, което изобщо не притеснява автора, даже го радва, защото е убеден, че всеки новаторски подход в началото е оплюван, а впоследствие тачен. Като доказателство за това той посочва факта, че някои специалисти вече се заслушват в твърденията му.
Но последният факт при настоящото му посещение във Варна отново го е обезкуражил. Намерил разрушени някои от основните камъни, които е използвал за доказателства по твърденията си. Най-разстроен е от факта, че камъкът на специалното слънцестоене е разбит в средата – там, от където пропуска по уникален начин слънчевите лъчи в точно определени моменти всяка година от древността до днес. В района видял и ново хале. Отпадни води от него могат да залеят всеки момент световната забележителност – българския Стоунхендж, опасява се Велев.

Георги Велев
Варна има повече от Стоунхендж

Строителството в района застрашава един от най-хубавите дялове на Побити камъни – източната слънчевска група. Въло Радев е снимал там филма „Осъдени души“. Сниман е и един американски филм. Въло Радев казва, че „това място не е от тоя свят“. Значи това му е правило впечатление. Проблем са още отпадъците в района. Не е ясно и къде отиват отпадните и дъждовни води в района. Те ще предизвикат растеж на треви.
Книгата ми вече е преведена на английски и се чете в много страни. Изданието е на Европейската комисия. В чужбина обръщат внимание на тези неща. Ние не можем да си рекламираме забележителностите. Правя и филм за Побити камъни, но нямаме финансиране.
Дойде Робърт Бувал – той е от най-добрите археолози по света, който открива тайните на пирамидите в Гиза. Идва тук да прави филм и никой не се интересува. Той е удивен, че на Перперикон няма посетители. Казва, че в сравнение с нашите забележителности, Стоунхендж е нищо, а там чакаш по 4 часа на автобуса и плащаш по 60 паунда, за да се добереш. Откритието, че Побитите камъни са съзнателно творение, трябва да тръгне от Варна.

25.08.2014

Виолета Николаева

Копирането на материали и снимки без съгласието на редакцията е забранено.
Позоваването е задължително.

Read more:http://www.narodnodelo.bg/news.php?news=83824#ixzz3BfOQ4xJK
Under Creative Commons License:Attribution

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-5-2013/1496-iznenadite-na-kanoniziranata-qiliadaq

За синия кит, жабите и косатката

http://www.nbp.bg/nbp/?p=11546

Снимат документален филм за Побити камъни

Един от най-известните ни документалисти започна снимките на 60-минутен пълнометражен филм за Побити камъни. Огнян Логофетов е участвал като оператор, режисьор и продуцент в създаването на някои от култовите документални продукции, като „Дишай” (1988) (за обгазяванията на Русе); „Мелодия за чук и цигулка” (1991) (за убития в лагер Сашо Сладура); „Войната на ангелите” (1991) (за революцията в Румъния); филмови портрети на Райна Кабаиванска, „Паоло Солери”, ”Сара”, ”Фелиция Лангер” и др.
Интересът му е привлечен от книгата на Георги Велев „Посланието Побити камъни” (2011), в която Логофетов открива нов поглед към тази варненска и световна забележителност. „Велев доказва, че Побити камъни са не природно, а съзнателно творение, издигнато и проектирано съобразено с математическа закономерност на световноизвестния некропол на гр. Варна. Моята цел – казва Логофетов – е да преведа тези сензационни идеи на кинематографичен език. Второто голямо предизвикателство към мен е будителство в духа на Паисий. Изумен съм, че във Варна има хора, които не са чували за съкровищата на халколитния некропол, нито пък са стъпвали на Побити камъни. Необяснимо е, че варненци претендират да стават културна столица на Европа, а не обръщат внимание и не популяризират най-големите си културни богатства. Амбициран съм и от конкуренцията на нашите съседи. Турците заляха цял свят с реклами на своите курорти и старини, да не говорим за гърците, които превръщат всеки древен камък в първостепенна сензация.” В разговора се намесва и Георги Велев, сценарист на филма: „Първото изречение на книгата ми е: „В сравнение с Побитите камъни – както по мащаби, така и по великолепие – Стоунхендж е детска площадка”. Знам отговора на въпроса каква би била съдбата на Стоунхендж, ако беше в България – това би бил прекрасен естествен краварник с аренда от 100 лева на година. Казвам го, защото съм го виждал – гигантски и изящни мегалитни комплекси у нас се използват именно за тези цели.”
Досега екипът е заснемал на два пъти сред Побитите камъни епизоди за филма, третото идване до Варна е под въпрос паради безпаричие и безразличието на всички институции. „Ще завършим филма,ей така, на инат – категоричен е Логофетов. - Жал ми е само, че качеството няма да съответства на това, което Варна и България заслужават.”

22.07.2013

Read more: http://www.narodnodelo.bg/news.php?news=76279#ixzz2ZqKguuYj
Under Creative Commons License: Attribution

Право на отговор

Ето пример как във вестник „Уикенд” лъжата се превръща в истина. Авторката на статията Дани Златанчева може и да е била подведена, но редакцията, непубликувайки моя отговор, превръща един плагиатор в „откривател”.

 

ПРАВО НА ОТГОВОР

на Георги Велев

            В публикацията, анонсираща филма за Побитите камъни „8-ото чудо на света” с автор Дани Златанчева във в. „Уикенд”, бр. 22 от 1.–7. VI. 2013 се казва, че „млад режисьор разплита мистерията край Варна”. 

            После се пояснява основната насока на „откритията” на режисьора Георги Георгиев – Готи: „Близо 60-минутният филм търси връзката между Побитите камъни и златните предмети от медно-каменната епоха, намерени в морския град.” Но тази връзка не е правена никъде другаде преди книгата ми „Посланието Побити камъни” (2011 г.). Готи е бил длъжен да спомене този факт! Още повече, че малко след това той заявява: „Съществуват математически закономерности между малките златни накити от варненското съкровище и определени пропорции в скалните образования.” А кой и къде е направил тези връзки – това също не се пояснява, за да остане читателят възхитен от прозорливостта на младия режисьор. Ето един от многобройните примери в книгата ми: „Височината на колоната е 480 см – колкото е обиколката ù на 140 см от повърхността.[…] Още едно „шокиращо” съвпадение – диаметърът при основата (155,5 см) е точно петдесет пъти по-голям от средния диаметър (31 мм) на Златния фалос от гроб 43! Същият диаметър е и 30 пъти по-голям от височината му (155,5:5,1 = 30,40). Вече наред с другите отчетливи геометрични зависимости имаме категоричен знак, че фалосът на Хероса служи за еталон.” („Посланието Побити камъни”, стр. 41–42).

            И непосредствено след това, говорейки за положениението, по което са поставяни колоните, Готи с патоса на откривател възкликва: „ Много от тях се издигат под ъгъл 82 градуса. Това е забележително! Ако например бяха под ъгъл 85 градуса, щяха да бъдат разрушени от природата.” Ще припомним на Готи още един цитат от добре познатата му моя книга: „Впрочем в комплекса Побити камъни няма изправени колони точно под прав ъгъл. Най-често срещаният ъгъл (не само в наклона на колоните, а и при поставянето на сегментираните мегалити) е 82˚. И съвсем сигурно издигането на колоните под този космически ориентиран ъгъл е причината за тяхната стабилност през хилядолетията.” („Посланието Побити камъни”, стр.55)

            Готи пропуска да спомене откъде се е досетил, че мегалитите по Побити камъни са така ориентирани, че да следят кардиналните моменти в движението на Слънцето и казва: „Отделно има процепи, през които само за две минути, и то единствено в дните за зимното и лятното слънцестоене минава слънчев лъч.” Но това пак е взето от моята книга: „След първия обход на Побити камъни написах статия, в която заявих, че на предстоящото есенно равноденствие в една от веригите дупки на мегалитната композиция Камилата ще се получи впечатляващ ефект. И наистина, на 22 септември 2010 г. приятелят Димитър Кунев проследил изгрева и залеза между 6, 40 и 6, 45 ч. и направил снимка, достойна да обиколи света. На нея се вижда как Слънцето навлиза в нарочно дълбокия прорез (това се случва единствено на равноденствие) и мегалитите заискряват в алено-златисто сияние. Нека споменем, че Кунев е заснел и други обекти в кардинални моменти от движението на Слънцето и резултатите са не по-малко поразителни.” („Посланието Побити камъни”, стр 11–12).

            Несамостоятелни са и разсъжденията на Готи при съпоставката между Побити камъни и Стоундхендж, както за нееднородността на камъните, а и за целебната им сила. Но мисля, че вече е излишно да посочвам източниците на Готи, който очевидно не изпитва никакъв свян да присвоява чужди открития!