БОГИНИ, БОГОВЕ И ГЕРОИ

© Георги Велев
Статията е защитена от ЗАП и не се разрешава нейното препечатване или разпространение по електронен път.
Тази статия е част от подготвяната за печат книга "Опитомената земя"

БОГИНИ, БОГОВЕ И ГЕРОИ

ЗАКРИЛЯТ СОФИЯ

            Въпреки че те са постоянно пред нашите погледи, не обръщаме внимание на благословията им.

            Настоящата ни задача е не да изясняваме кой и кога е съградил великите творения, а само да докажем тяхното съществуване. Поради неизчерпаемостта на темата ще се ограничим до връх Камен дел.

            Огромната композиция от северната му страна е с дължина 2–3 км и височина повече от километър. Въздействието е цялостно и едновременно с това структуриращите я фигури имат собствено излъчване.

            Централно място заема титанът Атлас, който над главата, увенчана с корона, е с протегнати нагоре ръце, които крепят небесната сфера и съзвездията.

Под него са фигурите на две летящи богини. Тази, чиято глава е на запад, приветства с дясната си ръка разпрострелия се в полето град.

Втората богиня е ориентирана на изток. Нейна отличителна черта е удължения в тила череп – една твърде рядка и характерна особеност (среща се при египетските фараони от династията на Ехнатон).

Да, тези изображения наистина приличат на някакви фигури – ще възкликне скептикът – но какви ли не причудливи форми извайва природата! Обаче южната страна на връх Камен дел не оставя никакво съмнение за съзнателното съграждане на композициите от север. Там, в обкръжението на стотици, дори хиляди, изображения на човешки лица и тела, централно място заемат две летящи в бръснещ полет фигури.

Вероятно те са същите две богини от северната страна, само че в друг ракурс и друг момент от тяхната мисия.

Това тепърва ще се установява, но е категорично, че двете двойки летящи фигури от север и от юг са взаимосвързани, защото от южната страна едната, по- голямата, е със същия удължен череп.

            Въобще, трябва да кажем, че образите по Камен дел се срещат и на още много други места по Витоша. Така например вдясно от Атлас има изображение на огромно лице с лъчиста корона.

Стилизация на този герой открихме на пет километра южно.  В книгата „София, мислена в пространството и отвъд времето” (2009) на видния архитект Христо Генчев концептуално важно значение има следната идея: „Северо-западната част на Serdica се подчинява на градоустройствена организация, различна от плановите представи на римляните.” (стр. 63) Завоевателите отстъпват от иначе безкомпромисно следваното правило да ориентират двете напречни главни улици на новоизгражданите градове стриктно по посоките на света. Компромисът в Сердика от 15˚ не е голям, но е недопустим, ако не е било очевидно, че завареният тракийски град Сердонполис е бил обърнат към богините и боговете под връх Камен дел.

            Гледката, особено от свещеното място на града (днешният площад около църквата „Света Неделя”) е била величествена – всеки ден една и съща, но с различни нюанси в зависимост от сезона. При изгрев и залез боговете са оживявали и са изпращали посланията и благословията си към града. Не траките са издигнали грандиозните композиции по Витоша, но жреците им са били посветени в тайната. Гордите траки не са я разкрили пред завоевателите, но римляните, дори и без да са били наясно с мистичното послание, са изградили своята Ulpia Serdica с почит към необяснимо величествената планина.