ТАЙНИЯТ КОД на "БАЛКАНДЖИ ЙОВО"

© Георги Велев

ТАЙНИЯТ КОД на „БАЛКАНДЖИ ЙОВО”

            Напоследък стана съвсем явно, че в МОН открито се следва курс към обезродяване съзнанието на българските ученици, което предизвика всенародно възмущение, довело до отстраняването на поредния посредствен министър на образованието. Един от поводите за това негодование бе заплануваното изхвърляне от учебните програми на народната песен „Балканджи Йово”. Тук предлагам едно неподозирано тълкование на песента, което още повече изтъква етичния и героичния подвиг на героя. Този анализ е от книгата ми: Георги Велев, „Геният ... премълчаното. 150 години след рождението на Христо Ботев”, Издателство „Тилиа”, София, 1977, стр. 111 – 114:

Като възприемаме с нашия начин на мислене една от най-хубавите ни народни песни „Балканджи Йово”, ние преди всичко се възхищаваме на твърдостта и героизма на главния ù герой. После се впускаме в разсъждения за художествените ù особености, за историческата съдба на българина, за оцеляването ни в условията на жестокото робство и стъпка по стъпка се отдалечаваме от самата песен, без да разберем скритото ù съдържание, което тогавашният слушател е усещал, без да може да го изкаже с тия думи, които ни са познати. Така пропускаме да разберем, че в „Балканджи Йово” е закодирана страшната тайна за своеобразието на жената и най-висшата етична житейска мъдрост.

Веднага трябва да обявим, че причина и виновник за кръвнишкото изстъпление над Балканджи Йово е не друг, а ху-бавата му сестра Яна. Чрез една особеност в текста, на ко­ято ще се спрем по-късно, без всякакво съмнение става ясно,че Яна е увлечена по войводата на турците, които са дошлида я искат за булка с нейно съгласие. За чувствата ù обаче не се говори нищо, защото са тежки и мъчителни, тъй като избраникът ù принадлежи към етнос, който по време на робството е отделен от нейния с кървава черта, която съвсем скоро ще потече пред краката ù. Яна много добре знае, че ув­лечението ù означава измяна към поробените братя и сестри и преминаване на страната на завоевателите, но може би точно в това се крие магията на нейното увлечение - въпреки родовата измяна да се приобщи към господарите, към тези, на които е позволено да убиват, да грабят или пък да бъдат благородни, ако им кефне. У Яна сработва най-древният и първичен инстинкт на женската - да избере за свой партньор по-силния, по-агресивния, победителя. Йово проницателно е разбрал, че хубавата му сестра простодушие е изпаднала под въздействието на този природен закон, че сляпа­та ù женска природа е взела връх над родовия морал. Ето защо той не отправя никакъв упрек към сестра си, дори когато започват непоносимите изтезания. Балканджи Йово знае, че Яна не може да понесе отговорността за своята трагична измяна и поради това поема нейното бреме върху себе си.

За турците съгласието или несъгласието на Йово да даде сестра си, формално няма никакво значение. За тях въпросът е предрешен, още повече, че момата е на тяхна страна. Но то им е необходимо, за да отведат Яна законно, без тя да се измъчва, че е предателка, и за да я приобщят окончателно към себе си, като нагледно ù демонстрират господарското си преимущество, пред което всички, даже и родният ù брат, трябва да свеждат глава.

Че Яна е на страната на поробителите, проличава от поведението ù през време на продължителния кървав диалог. Ако Яна бе против турците, то тя непременно би поискала да загине заедно с брат си и народният певец задължително би дал израз на чувствата ù, както е сторил в следващата песен „Българи глава дигнаха” от сборника „Народна песно-пойка” С., 1982, от която цитираме „Балканджи Йово”. На за-поведта на султана за поголовно потурчване, която право­верните веднага се захващат да изпълняват, ответните действия на българките са показани пряко, без намеци:

                               Събирайте се манафи,

                               и голи, боси цигани,

скоро и бърже стигайте-

                               бьлгари глава дигнали.

                                Младите булки колете

                                и им децата взимайте,

на маждраци ги бучете,

старите баби тъпчете,

моми робинки взимайте.

Моми робинки не идат -

по две, по три се хващали,

че се в морето хвърляли.

А Яна през цялото време на изтезанията мълчи със стиснати устни и кораво сърце, защото брат ù пречи да последва любовното си влечение. Неговата съпротива дори я вбесява, та тя тръгва с избраника си, без да се сбогува с брат си.

Не проява на недоглеждане, която опитните редактори последователно се стремят да изправят, а гениална творческа находка, категорично разкриваща, че Яна е с поро­бителите, е нарушаването на логиката на времето и прост­ранството, при което тя се прощава с брат си едва три дни след кървавата драма:

                                                   та я тачиха на бърза коня,

отведоха я три дни далеко.

Яна Йовану тихом говори:

                                    - Сбогом,прощавай, брате Йоване!

         Неподражаем е изразът „тихом говори”, който разкрива началото на страшната драма на Яна. Вече с нахлузени шалвари, тя започва да осъзнава какво е сторила и едва сега разбира поведението на брат си. Пред него и пред българския ù род вината ù е неизкупима и Яна със свито от ужас гьрло, „тихом” се прощава с всичко родно. Но тя не може да скъса с него, тъй като пролятата родова кръв ще залива всяка нейна мисъл и желание за живот. Бъдещата ù съдба е или да полудее, или да изсъхне на миндерлъците в бейския харем, чужда на всичко, което я заобикаля.

И въпреки че балканджи Йово е разделен от сестра си чрез пространството, въпреки че животът го напуска (пос­ледните му мигове, също както и при смъртно ранения герой от „На прощаване”, си имат своя логика), той предугажда драмата на Яна, която е искал да предотврати с тялото и кръвта си. Балканджи Йово отново не я осъжда и иска да смекчи ужасното ù страдание с добра дума:

                                               Иди със здраве, хубава Яно!

Той обаче не може да направи нищо повече, защото с преда­телството си Яна безвъзвратно е отрязала материалната връзка с родното:

                            Очи си нямам - да те погледна, 

                               ръце си нямам - да те прегърна, 

                           нозе си нямам - да те изпратя.

            Песента изумява с тайнствения си подтекст, чрез кой­то прониква в глъбините на живота, но преди всичко с удиви­телното познание на жената и нравствеността, до които достига Балканджи Йово, чийто образ колективният ум е извайвал, както се образуват сталактитите - с дълго натрупване в тишината и тъмнината на пещерите, напомнящи мър­твилото на робството. Или пък точно робството е причи­ната Балканджи Йово да прозре най-страшната и съкровена истина на света - да поеме чуждата вина, за да спаси ближния си, който се е заблудил като сестра му, станала жертва на своята красота. А това познание, колкото и да е мъчително, не трябва да бъде забравяно, защото е най-истинско и е един­ственият начин робът да се прероди в свободен човек. Ето с какви песни, в които омразата е победена докрай, са укрепвали духа си неуките българи по време на робството.