Изследователят Георги Велев: Тепетата в Пловдив са пирамиди!
16.12.2015 
08:00 3 4860
08:00 3 4860 По-умни от хората същества са ги направили, твърди филологът
Георги Велев е филолог по образование и страстен изследовател на мегалитните паметници по българските земи. Той е автор на книгата „Непрочетената Илиада", в която твърди, че боговете и събитията в древния Омиров текст са се случили по днешните български земи и доказателства за това могат да се видят на Витоша, Пловдив, Варна и други забележителни места в България. Напоследък интересът към тези теми нараства главоломно. За това, за мегалитите на Витоша и пловдивските тепета като изкуствено издигнати пирамиди разговаряме с Георги Велев.
Г-н Велев, на какво отдавате огромния интерес в интернет към интервюто за чудесата на Витоша, което направихме с вас през 2012 г.? Само през септември интервюто има 16 748 прегледа, а общият им брой надминава 70 хиляди.
И аз съм изненадан, но не чак толкова. Една тайна, веднъж разгадана, дори да не бъде обявена, пак ще намери начин да се появи на бял свят. В случая - боговете, богините и героите са пред очите на цяла София. На Камен дел вече няколко пъти чувам групички туристи разпалено да обсъждат мегалитната му структура.
Какво продължавате да търсите там, не казахте ли вече всичко?
На самия връх гигантските образи са разиграни на микроравнище. Например, сюжетът „Атлас" е датайлизиран в много варианти, а от южната страна на Камен дел двете богини, които се виждат от София, са дадени в друг ракурс - в бръснещ полет. Но разбира се, да се гледа откъм града е по-атрактивно - до Атлас се вижда съвсем ясно Херакъл, двамата са допрели глави.
Всичко това все още звучи като налудничави приумици!
Не, това не е някаква приумица, защото на изток от Херакъл се намира изображение на цар Евристей, с маниакално, страхливо изражение на лицето, но пък е с царска корона. Именно той изпраща Херакъл на 12-я му подвиг да му донесе златните ябълки на Хесперидите. Атлас му казва да го отмени за малко, докато му ги донесе. Но Херакъл отгатва намерението на Атлас, че иска да го остави завинаги и моли само да си постави възглавнички под коленете. Така измаменият титан и досега остава под самия връх Камен дел да крепи небесната сфера. А по-надолу са двете богини. Западната от тях е Атина, която подпомага Херакъл в мисията му, а с дясната си ръка в качеството си на градозащитница благославя ширналия се под нея град.
Не са ли това само ваши фантазии?
Бих се съгласил, че природа просто така е благоволила да подреди скалите, че да приличат на това, което ви казах. Но само на километър по на изток е разработен друг древен сюжет, също свързан с вкаменяването на Атлас. Там ясно се вижда главата на Медуза, а под нея се намира героят Персей, който е вдигнал в ръка главата на опасната горгона, като същевременно е обърнал своята настрани, за да не се вкамени.
И какъв е смисълът на всичко това?
Древните траки са разгадали, че главата на Медуза сочи лоша посока, вероятно място с отрицателна енергия, и са основали своето селище не покрай река Искър - където има задължителната за уседнал живот изобилна вода, а са се спрели на мястото, където днес е катедралата „Света Неделя", която днес е в самия център на София. Гледката, особено от свещеното място на града, е била величествена - всеки ден една и съща, но с различни нюанси в зависимост от сезона. При изгрев и залез боговете са оживявали и са изпращали посланията и благословията си към града.
Траките ли са направили тези скални композиции на Витоша?
Не, не траките са издигнали грандиозните композиции по Витоша, но жреците им са били посветени в тайната. Римляните запазват тази традиция, като правят единствения компромис в империята да не ориентират главните улици стриктно по посоката изток-запад и север-юг, а ги отклоняват с 15 градуса, за да се запази гледката към богините и героите под Камен дял, т.е. добрата посока.
Иначе като цяло днешна София се гради хаотично, без да се спазва древният завет градът да е ориентиран към Витоша. Застанете на южните тераси на НДК и ще се убедите - изгледът към планината се препречва безжалостно с грозни сгради. Не по-малко тревожно е състоянието в Пловдив. За последните 100 г. на пловдивските хълмове са нанесени повече щети, отколкото за хилядолетия. Скоро могат и напълно да изчезнат.
Е, не можем да отречем, че пловдивчани се борят за тях.
Това не е достатъчно, защото още не е изяснен характерът на хълмовете. Става така, че искреното желание да се спасят рушащите се забележителности нанася най-опасни вреди. Например, залесяването или плановете хълмовете да се опашат с бетонови пояси. Колкото повече ги озеленяват и укрепват, толкова повече ще се разпадат. Първо трябва да се изясни, че хълмовете не са природни образувания, а са със същия произход като обектите по Витоша, за които стана дума, т. е. че са съзнателно творение.
Извънземни ли са ги направили?
Преди да отговоря, да кажа за разположението на хълмовете. Те са подредени като да са проектирани на чертожна дъска така, че да следят движението на Слънцето в неговите най-важни преходи - зимното и лятното слънцестоене, пролетното и есенното равноденствия. Разгадаването на линиите, по които са поставяни хълмовете, се усложнява от обстоятелството, че вече някои от тях са ликвидирани. Всички жалим за унищоженото Марково тепе, защото още се пазят спомени и следи от него, но същата участ е сполетяла и хълма Петрица. На мястото на пивоварната е бил споменатият хълм Петрица, прочут с бликащата си вода.
Колко е бил висок този хълм, трудно може да се каже, понеже швейцарците Фрик и Сулцер строят - естествено с безплатни за тях камъни и вода, пивоварната си в далечната 1881 г., когато никой не е обръщал внимание на подобни „глупости", а и „камъните" са били изтъргувани изгодно, защото с тях е изграден кеят на бургаското пристанище. Световноизвестният пловдивски археолог Петър Детев (1900-1980) е изследвал оше два хълма: Лаут тепе (Поселищна могила I), намиращо се в квартал Лаута, югоизточно от ул. „Менделеев" и Поселищна могила II (до Брезовско шосе). Двата хълма са сринати и се подготвя затриването им под разни бизнесцентрове. Пораженията като цяло са огромни, но не са непреодолими, за да се разчете общият замисъл.
Какъв е този замисъл според вас?
В центъра на композицията са две успоредни тройки хълмове. Едната линия е Петрица - Марково тепе - Младежкият хълм. Другата е Евмолпиев (Разпределителен) хълм (помежду Орфеев хълм и Стражевия хълм). Това е седловината между двата върха на Данов хълм - Хълм на освободителите. Успоредността като основен конструктивен принцип съвсем не се изчерпва с посочения пример. И това не е случайно, защото отбелязва важен астрономичен момент - изгрев в деня на лятното слънцестоене и залез в деня на зимното слънцестоене.
Първоначално това бе само предположение, което правех. Но се потвърди при наблюдение и затова разполагам с 2 сензационни снимки. От тях се вижда, че от една и съща гледна точка в деня на лятното слънцестоене аленият диск се показва точно по средата на Трихълмието над Евмолпиевия хълм и седловината по средата на Данов хълм. А в деня на зимното слънцестоене върхът на сянката на Младежкия хълм попада точно на същото място.
И какво от това?
Ами това, че сянката на Младежкия хълм съвсем точно разкрива характера на хълмовете. Това не са тепета, не са хълмове, а пирамиди. Истински поразява обаче абсолютното съвпадение между височините на пирамидата на Хеопс и Младежкия хълм. Върхът на пирамидата е разбит и сега тя е с височина 139 метра. Същото се отнася и за Младежкия хълм - още в Античността на върха е бил издигнат храм със статуя на Аполон, а в ново време там е имало военен обект, от който е запазен басейн, а в момента над него се извисяват антени на мобилни оператори.
Сегашната му височина се определя на 143 метра. Истинската височина на Хеопсовата пирамида се изчислява на 147 метра. Ако според наклона се пресметне височината и на Младежкия хълм, съвпадението ще бъде поразително. Една от най-необяснимите загадки на Хеопсовата пирамида е, че нейната височина е една милиардна част от разстоянието до Слънцето. Очевидно то е било известно и на онези, които са издигнали най-внушителното пловдивско съоръжение.
Кои са тези неизвестни древни строители?
Може би са представители на извънземна цивилизация, а може да са хора от по-развити раси, живели на Земята преди нас. Науката тепърва прави своите разкрития в тази посока.
Сигурен ли сте, че пловдивските тепета са космически ориентирани?
Да, категорично! Смайващо точното следене на хода на Слънцето чрез разположението на хълмовете е невъзможно без ориентирането им спрямо звездите. В книгата „Загадката Орион", която се превърна в световна сензация, преобръщайки представите за древността, авторът Робърт Бовал показа, че пирамидите в Гиза са земен образ на звездите от Пояса на Орион.
И в Пловдив ли е така с тепетата?
Че то е съвсем ясно! Три от пирамидите - Младежкият хълм, Хълмът на освободителите и Стражевият хълм, също като пирамидите на Хеопс, Хефрен и Менкаура в Гиза пресъздават разположението на трите опорни звезди от Пояса на Орион. Конфигурацията и в двата случая е идентична - Стражевият хълм като пирамидата на Менкаура е изместен на изток от насочената на югозапад линия на двата по-големи хълма, точно както е и в Гиза. Стряскащо с буквалността си е повторението на отстоянията между пирамидите на Хеопс и Хефрен - 150 метра - точно толкова, колкото е и между Младежкия хълм и Хълма на освободителите.
