http://www.youtube.com/watch?v=I1enCf0mpIk&feature=em-upload_owner

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-5-2013/1496-iznenadite-na-kanoniziranata-qiliadaq

За синия кит, жабите и косатката

http://www.nbp.bg/nbp/?p=11546

Снимат документален филм за Побити камъни

Един от най-известните ни документалисти започна снимките на 60-минутен пълнометражен филм за Побити камъни. Огнян Логофетов е участвал като оператор, режисьор и продуцент в създаването на някои от култовите документални продукции, като „Дишай” (1988) (за обгазяванията на Русе); „Мелодия за чук и цигулка” (1991) (за убития в лагер Сашо Сладура); „Войната на ангелите” (1991) (за революцията в Румъния); филмови портрети на Райна Кабаиванска, „Паоло Солери”, ”Сара”, ”Фелиция Лангер” и др.
Интересът му е привлечен от книгата на Георги Велев „Посланието Побити камъни” (2011), в която Логофетов открива нов поглед към тази варненска и световна забележителност. „Велев доказва, че Побити камъни са не природно, а съзнателно творение, издигнато и проектирано съобразено с математическа закономерност на световноизвестния некропол на гр. Варна. Моята цел – казва Логофетов – е да преведа тези сензационни идеи на кинематографичен език. Второто голямо предизвикателство към мен е будителство в духа на Паисий. Изумен съм, че във Варна има хора, които не са чували за съкровищата на халколитния некропол, нито пък са стъпвали на Побити камъни. Необяснимо е, че варненци претендират да стават културна столица на Европа, а не обръщат внимание и не популяризират най-големите си културни богатства. Амбициран съм и от конкуренцията на нашите съседи. Турците заляха цял свят с реклами на своите курорти и старини, да не говорим за гърците, които превръщат всеки древен камък в първостепенна сензация.” В разговора се намесва и Георги Велев, сценарист на филма: „Първото изречение на книгата ми е: „В сравнение с Побитите камъни – както по мащаби, така и по великолепие – Стоунхендж е детска площадка”. Знам отговора на въпроса каква би била съдбата на Стоунхендж, ако беше в България – това би бил прекрасен естествен краварник с аренда от 100 лева на година. Казвам го, защото съм го виждал – гигантски и изящни мегалитни комплекси у нас се използват именно за тези цели.”
Досега екипът е заснемал на два пъти сред Побитите камъни епизоди за филма, третото идване до Варна е под въпрос паради безпаричие и безразличието на всички институции. „Ще завършим филма,ей така, на инат – категоричен е Логофетов. - Жал ми е само, че качеството няма да съответства на това, което Варна и България заслужават.”

22.07.2013

Read more: http://www.narodnodelo.bg/news.php?news=76279#ixzz2ZqKguuYj
Under Creative Commons License: Attribution

Право на отговор

Ето пример как във вестник „Уикенд” лъжата се превръща в истина. Авторката на статията Дани Златанчева може и да е била подведена, но редакцията, непубликувайки моя отговор, превръща един плагиатор в „откривател”.

 

ПРАВО НА ОТГОВОР

на Георги Велев

            В публикацията, анонсираща филма за Побитите камъни „8-ото чудо на света” с автор Дани Златанчева във в. „Уикенд”, бр. 22 от 1.–7. VI. 2013 се казва, че „млад режисьор разплита мистерията край Варна”. 

            После се пояснява основната насока на „откритията” на режисьора Георги Георгиев – Готи: „Близо 60-минутният филм търси връзката между Побитите камъни и златните предмети от медно-каменната епоха, намерени в морския град.” Но тази връзка не е правена никъде другаде преди книгата ми „Посланието Побити камъни” (2011 г.). Готи е бил длъжен да спомене този факт! Още повече, че малко след това той заявява: „Съществуват математически закономерности между малките златни накити от варненското съкровище и определени пропорции в скалните образования.” А кой и къде е направил тези връзки – това също не се пояснява, за да остане читателят възхитен от прозорливостта на младия режисьор. Ето един от многобройните примери в книгата ми: „Височината на колоната е 480 см – колкото е обиколката ù на 140 см от повърхността.[…] Още едно „шокиращо” съвпадение – диаметърът при основата (155,5 см) е точно петдесет пъти по-голям от средния диаметър (31 мм) на Златния фалос от гроб 43! Същият диаметър е и 30 пъти по-голям от височината му (155,5:5,1 = 30,40). Вече наред с другите отчетливи геометрични зависимости имаме категоричен знак, че фалосът на Хероса служи за еталон.” („Посланието Побити камъни”, стр. 41–42).

            И непосредствено след това, говорейки за положениението, по което са поставяни колоните, Готи с патоса на откривател възкликва: „ Много от тях се издигат под ъгъл 82 градуса. Това е забележително! Ако например бяха под ъгъл 85 градуса, щяха да бъдат разрушени от природата.” Ще припомним на Готи още един цитат от добре познатата му моя книга: „Впрочем в комплекса Побити камъни няма изправени колони точно под прав ъгъл. Най-често срещаният ъгъл (не само в наклона на колоните, а и при поставянето на сегментираните мегалити) е 82˚. И съвсем сигурно издигането на колоните под този космически ориентиран ъгъл е причината за тяхната стабилност през хилядолетията.” („Посланието Побити камъни”, стр.55)

            Готи пропуска да спомене откъде се е досетил, че мегалитите по Побити камъни са така ориентирани, че да следят кардиналните моменти в движението на Слънцето и казва: „Отделно има процепи, през които само за две минути, и то единствено в дните за зимното и лятното слънцестоене минава слънчев лъч.” Но това пак е взето от моята книга: „След първия обход на Побити камъни написах статия, в която заявих, че на предстоящото есенно равноденствие в една от веригите дупки на мегалитната композиция Камилата ще се получи впечатляващ ефект. И наистина, на 22 септември 2010 г. приятелят Димитър Кунев проследил изгрева и залеза между 6, 40 и 6, 45 ч. и направил снимка, достойна да обиколи света. На нея се вижда как Слънцето навлиза в нарочно дълбокия прорез (това се случва единствено на равноденствие) и мегалитите заискряват в алено-златисто сияние. Нека споменем, че Кунев е заснел и други обекти в кардинални моменти от движението на Слънцето и резултатите са не по-малко поразителни.” („Посланието Побити камъни”, стр 11–12).

            Несамостоятелни са и разсъжденията на Готи при съпоставката между Побити камъни и Стоундхендж, както за нееднородността на камъните, а и за целебната им сила. Но мисля, че вече е излишно да посочвам източниците на Готи, който очевидно не изпитва никакъв свян да присвоява чужди открития!