събота, 10 януари 2015 г.

Едно интервю за изображения на съзвездието "Орион"

Вие сте в: Начало » МАРШРУТИ » Съзвездието Орион на звездната карта на Белинташ

Съзвездието Орион на звездната карта на Белинташ

Изследователят-писател Георги Велев, автор на забележителната книга „Непрочетената „Илиада“, е гостувал на страниците на „Национална бизнес поща“ със свои публикации като „Мегалитите – модел на Вселената“, „Тепетата – мегалити“ и др. За звездната карта на Белинташ и съзвездието Орион с Георги ВЕЛЕВ разговаря Донка ЙОТОВА.
* * *
- Г-н Велев, в книгата Ви „Непрочетената „Илиада“ отбелязвате, че хълмовете в Пловдив са проекция на Пояса на съзвездието Орион. Какви са аргументите Ви?
- Хълмовете в Пловдив са така композирани, сякаш са проектирани на чертожна дъска, че да следят Слънцето в движението му в двете равноденствия и двете слънцестоения. Младежкият хълм, Хълмът на освободителите (Альоша) и Стражевият хълм (Небет тепе) са проекция на опорните звезди на Пояса на Орион.
Тази идея ми подсказаха откритията на Робърт Бовал
Белинташ - звездите, обозначени с ямичкикойто в книгата си „Загадката Орион“ доказва, че пирамидите в Гиза на Хеопс, Хефрен и Менкаура са разположени по подобие на Пояса на Орион. В нея той изказва мнението, че това подреждане на пирамидите в Гиза не е единственият случай в света. Съвпаденията между Гиза и Пловдив се оказаха поразителни. Така например, Младежкият хълм е висок
146 метра – точно толкова, колкото и Хеопсовата пирамида
а разстоянието между основите на Младежкия хълм и Хълма на освободителите е 150 метра, също толкова, колкото и отстоянието между пирамидите на Хеопс и Хефрен. Решаващо значение за ситуирането на пирамидите в Гиза има близостта на река Нил, а „хълмовете“ в Пловдив са ориентирани спрямо Марица. Според Бовал: „В древността Млечният път е бил оприличаван на небесна река, аналогична на Нил, и в Гиза откриваме буквално Пояса на Орион върху терена.“
Изглед от Пловдив с тепетатаРобърт Бовал не се ограничава с платото в Гиза, а търси и открива на пропорционално отстояние (около 30-40 км) в съответстващите опорни звезди на Орион – Саиф, Белатрикс, Бетелгезе и пр. Това го има и в пространството около Пловдив. Така достигнах до извода, че впечатляващият мегалитен комплекс
Белинташ е съответствие на гигантската звезда Бетелгезе
- Как се стекоха нещата около звездната карта на Белинташ?
- Още в самото начало имах шанса да открия изображение на Пояса на Орион на платото на мегалитния комплекс. Посочих го на известния варненски астроном Филип Филипов и жена му Анелия, с които бяхме отишли там рано сутринта. Платото е особено вселенско място. То е извисено над околните поляни и гори с отвесни скали и създава усещането, че си в небето. Магическото въздействие се подсилва от
хилядите отчетливи знаци по мегалитите
- улеи, ямички, езерца, геометрично правилни фигури и линии, които пресичат платото.
 Белинташ със звездната картаСлед като се разбра, че стоим над обозначения Пояс на Орион, казах на Филип: „Няма начин на това просторно място да не е отбелязано и цялото съзвездие!“. Той погледна смартфона си, където вече беше отворил картата на звездното небе, и почти веднага посочи: „Да, точно под Пояса е Мечът на Орион, в който е мъглявината М-42, забележителна с това, че диаметърът й е 20 000 пъти по-голям от този на Слънчевата система“.
На няколко крачки по-надолу Филип посочи звездите Саиф и Ригел
След това уверено се отправи над Пояса, където откри трите опорни звезди от главата на митичния Ловец, после маркира щита на Орион. Встрани, вдясно и по-ниско от съзвездието се появи конфигурацията на Сириус. Орион е ориентир за откриването на Сириус (и обратното). На площадката на платото, Филип сочеше: „Тук, на дясното рамо на Орион, тържествено е обозначен червеният гигант Бетелгейзе. На лявото рамо е „амазонката“ Белатрикс“.
Помолих Филип да види кое е съседното на Орион съзвездие. Оказа се, че е Телец. И още преди да почнем да се озъртаме, Филип
с възторжен възглас посочи рогата на бика
които се разклоняваха от една права линия.
Откриването на изображението на съзвездието Орион е само началото на изследването на платото на Белинташ.
NBP.bg